Бюджетната лампа свети в червено: Дефицитът удари 15-годишен връх

Бюджетът за 2025 г. е приключил с дефицит от 4,1 млрд. евро, което представлява над 3,5% от брутния вътрешен продукт за годината. Това показват данните, на базата на които Фискалният съвет отправя препоръки към редовното правителство във връзка с предстоящата работа по изготвянето на проектобюджета за 2026 г.

Отчетеният резултат надвишава прага от 3% от БВП, заложен в Пакта за стабилност и растеж. Въпреки това към момента няма непосредствен риск от процедура за свръхдефицит заради действащата дерогация за разходите за отбрана. Очаква се именно поради изключването на част от военните разходи при оценката официално отчетеният дефицит да бъде коригиран надолу.

Фискалният съвет обаче предупреждава, че натрупаният бюджетен дисбаланс остава значителен. Към март 2026 г. дефицитът с натрупване е 1,5 млрд. евро, или 1,2% от БВП. Това е най-високата стойност за последните 15 години - от 2010 г. насам.

Според анализа този резултат подчертава сериозни структурни проблеми в публичните финанси. Общите правителствени разходи за 2025 г. достигат рекордните 48,4 млрд. евро, или 41,7% от БВП, докато приходите възлизат на почти 44,3 млрд. евро, което представлява 38,2% от икономиката.

От Фискалния съвет посочват, че разликата между приходите и разходите не е резултат от цикличен икономически спад, а е симптом на дълбоко вкоренен структурен дефицит.

Основната причина за него е финансово необезпеченото увеличение на текущите социални трансфери и възнаграждения. Отчита се сериозен ръст на текущите разходи за пенсии и публични услуги, сред които обществен ред, образование, здравеопазване и други социални разходи. Те създават дългосрочни задължения за държавния бюджет.

Същевременно възнагражденията в бюджетния сектор нарастват с ускорен темп. Според Фискалния съвет това оказва натиск и върху заплатите в частния сектор, които се повишават по-бързо от производителността на труда.

Институцията предупреждава, че растежът на текущите социални трансфери и възнаграждения е силен проинфлационен фактор, което се потвърждава и от предварителните данни за инфлацията през април.

Като друг проблем е посочено увеличението на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление", който през 2025 г. вече достига почти 30% от БВП. Тревожна тенденция се наблюдава и при обслужването на държавния дълг. Разходите за лихви през 2025 г. се увеличават със 76% до 954 млн. евро, достигайки 0,8% от БВП. Това е пряко следствие от натрупването на нови задължения.

На този фон Фискалният съвет отправя няколко препоръки към редовното правителство при подготовката на Бюджет 2026.

Първата е запазване на текущата политика на данъчно облагане. Според институцията ниските ставки и плоският данък остават предимство за България. От Съвета посочват, че бюджетните приходи нарастват с добри темпове и проблемът очевидно е в разходната част на бюджета.

Втората препоръка е премахване на автоматичните увеличения на заплати и пенсии, записани в законите за отделните сектори. Фискалният съвет обръща внимание, че голяма част от разходите за персонал в публичния сектор са обвързани със средната или минималната работна заплата. Особено внимание се обръща на МВР, където се планира значително автоматично увеличение на заплатите през 2026 г.

Според институцията подобни автоматични механизми водят до по-голямо потребителско търсене, а премахването им би било ефективна антиинфлационна мярка.

Фискалният съвет препоръчва още режимът на разпределение на осигурителната тежест между работодател и служител да бъде еднакъв за всички работещи. Според институцията държавните служители на служебно правоотношение и полицаите трябва да плащат същите осигуровки като останалите работещи. Препоръчва се и преразглеждане на категориите служители, които имат право на ранно пенсиониране.

Сред основните предложения е и административна реформа на бюджетно заетите, която да обхване числеността, структурата и функционалността на секторите и отделните административни единици. Фискалният съвет настоява за незабавни мерки за оптимизация на държавната администрация, включително преструктуриране и консолидация на ведомства с дублиращи се функции.

Като пример е посочено намаляване на броя на министерствата от 19 на 16. Според институцията във всички основни сектори трябва да бъде направен преглед на публичните разходи по методиката на Министерството на финансите, включително по отделните програми.

Друга препоръка е всички служители в публичната администрация, които са навършили пенсионна възраст, да бъдат освободени от заеманите длъжности в краткосрочен порядък. Според Фискалния съвет тази мярка може бързо да ограничи разходите за персонал, да освободи административен ресурс и да постави начало на по-широка реформа в управлението на публичния сектор.

Институцията настоява и за закриване на незаетите щатни бройки в публичната администрация. Според анализа това трябва да се направи незабавно, за да се ограничат трайно разходите за персонал и да се предотврати бъдещ натиск за запълване на тези позиции.

Фискалният съвет определя тази мярка като бърз и ефективен инструмент за оптимизация на административната структура, без да се засягат пряко служителите, които в момента заемат длъжности.

Освен краткосрочните препоръки институцията настоява редовното правителство да постави началото на по-дълбоки структурни реформи в публичните финанси. Целта им трябва да бъде трайна оптимизация на публичния сектор и ограничаване на натиска върху бюджета.